Harry Potter fans

Hogwarts-school of magic
 
ИндексЗбИжЗИЙКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Ръководство за вълшебния свят на Хари Потър

Go down 
АвторСъобщение
Velly:)
~ТаЛиСмАнЧеТо На ФоРуМа~~
avatar

Female Брой мнения : 309
Age : 24
Местожителство : ...там,където мечтите стават реалност...
Дом : Хафълпаф
Registration date : 09.10.2007

ПисанеЗаглавие: Ръководство за вълшебния свят на Хари Потър   Пон Окт 15, 2007 12:54 pm

Увод
Ако сте като повечето почитатели на Хари Потър, сигурно знаете, че неговата най-ценна вещ е метлата му, че любимият предмет на Хърмаяни е аритмантиката и че чудното същество хипогриф е помогнало на Сириус Блек да избяга. Ала знаете ли, че според някогашните вярвания магьосниците летят с вили, аритмантиката е древна форма на пророкуване и хипогрифът за пръв път бил обязден от легендарните рицари на Карл Велики? Или че приятелят на професор Дъмбълдор, създателят на философския камък Никола Фламел е историческа личност?
Удивителните приключения на Хари и неговите приятели се развиват толкова бързо, че рядко имаме време да се замислим за съкровищницата на реална митология, фолклор и история, която искри под самата повърхност. Едно от най-големите удоволствия при четенето на книгите за Хари Потър идва от необикновеното богатство на тяхната вълшебна вселена - отчасти сътворена от сякаш безграничното въображение на Дж. К. Роулинг и отчасти от огромния запас представи за вълшебството, произхождащи от цял свят. Отвари и заклинания, великани и змейове, котли и кристални кълба - всички те имат интересна и често изненадваща история, датираща отпреди стотици и понякога хиляди години. Някога друидските магьосници правели от свещено тисово дърво магически пръчки, каквито се продават на "Диагон-али". Произходът на любовните отвари може да се проследи до древна Елада и Рим. А книгите за заклинания и проклятия, задължително четиво в Училището за магия и вълшебство "Хогуортс", били извънредно популярни (и ненавиждани) през средновековието.
Магьосническият наръчник позволява на любознателния читател да потърси всичко "магическо" от книгите за Хари Потър и да открие цяла съкровищница от увлекателни и неочаквани сведения. Как получава силата си философският камък? Какви са първите вълшебни думи? Дали Дж. К. Роулинг си е измислила ужасяващия базилиск, съблазнителната вийла и злобния гриндилоу? И ако не ги е измислила тя, кой? Магьосническият наръчник отговаря на тези въпроси.
Историята на вярванията за вълшебничеството е безкрайна и при написването на тази книга трябваше да пропуснем много повече материали, отколкото сме използвали. Почти не са споменати богатите традиции на магията и митологията на Китай, Африка, Индия, Япония, Австралия и Южна Америка. Предпочетохме да се съсредоточим върху онези аспекти на фолклора, които са пряко свързани със света на Хари. Почти всички магически практики, преподавани в "Хогуортс", имат корени в магическата традиция на Запада, която произлиза от древните империи на Близкия Изток, Гърция и Рим. Измислени същества като кентавърът, мантикорът и еднорогът произхождат от същата богата традиция. Много други вълшебни създания като елфи, гноми, таласъми, хинкипънкове и троли също имат своите корени във фолклора на Северна Европа и Британските острови.
Когато започнахме да пишем Магьосническия наръчник, ние попитахме почитателите на Хари Потър кои теми най-много ги вълнуват. Някои искаха да узнаят повече за заклинанията, магиите и проклятията. Други се интересуваха от богъртите, червеношапковците и разликите между различните видове вещици. Предполагаме, че и вие имате любими въпроси и първо ще потърсите техните отговори. Тази книга не е предназначена за прочит в азбучен ред, макар че определено може да се чете и така. Вие може би ще предпочетете да започнете с главата Магия, като въведение към тази увлекателна тема. Всъщност обаче можете за започнете откъдето и да е - и има голяма вероятност да свършите навсякъде.
Във всяка глава сме се опитали да обхванем темата в нейната цялост и да разгледаме корените й в митологията, фолклора и историята. Когато думата е дадена в тъмен цвят, за нея има отделна глава. След повечето глави ще откриете символа и уточнение къде в книгите за Хари Потър се среща съответната тема. Например "ФК 5/71" означава "Хари Потър и философският камък", глава 5, страница 71. СТ означава "Хари Потър и Стаята на тайните", ЗА - "Хари Потър и затворникът от Азкабан", ОБ - "Хари Потър и Огненият бокал", а ОФ - "Хари Потър и Орденът на феникса".
Докато издирвахме материали за Магьосническия наръчник, научихме много любопитни неща, които изобщо не сме очаквали да открием, например да гадаем по чаени листенца, да се избавяме от таласъми, безопасно да вадим корени от мандрагора и да използваме аритмантика, за да си избираме закуска. Вече сме по-спокойни, след като можем да разпознаваме демони и знаем какво да правим, ако ни нападне вампир (никога не го удряйте два пъти). Надяваме се цялата тази информация да е също толкова интересна за вас, колкото е за нас. Човек никога не знае кога ще му дотрябва.

Предразположени ли сте към простуди и вируси? Склонни ли сте да привличате нежелано внимание? Преследват ли ви постоянни нещастия? Ако отговорът на някой от тези въпроси е положителен, докторът спокойно може да ви предпише амулет. Всъщност преди векове докторите често предписвали тъкмо амулети - за да прогонват болести, да избягват беди и да пропъждат зли духове.
Смятало се, че амулетът (от латинската дума "amuletum" - "начин на защита") е предмет, който магически предпазва притежателя си от зло. Амулетите се различават по големина, форма и материал. Когато "Хогуортс" е сполетян от тайнствена епидемия на вкаменяване, Невил Лонгботъм се опитва да се защити с амулет от зловонен зелен лук! Амулетите варират от малки висулки, пръстени и торбички с билки (носени на шията за предпазване от болест) до големи статуи и гоблени, предназначени да пазят цяло семейство, сграда или селище. Древните вавилонци носели керамични цилиндърчета, инкрустирани със скъпоценни камъни, за да прогонват злите духове. Римляните събирали скулптури на бога на късмета и плодородието Приап, а много американци все още закачват конски подкови над вратите си, за да ги пазят от беда и нежелани гости.
Амулетите са познати във всички общества още от началото на писаната история. Най-древните амулети сигурно са били просто късове камък или метал, чийто ярък цвят или необикновена форма предполагали, че притежават магически свойства. (В Индия и Тайланд и до днес се пазят от зли очи с парчета розов корал.) С времето обаче станало обичай да правят амулети във формата на животни, богове, богини и магически символи. Върху амулети от цял свят се срещат изображения на рога и ръце (символизиращи плодородие и живот) и рисунки или гравюри на човешко око (предполагащо постоянна бдителност). Много амулети също носят магически, кратки заклинания или имена на богове.
Въпреки че разпространението им е почти универсално, амулетите са най-тясно свързани с древните египтяни, които ги носели навсякъде - дори в гроба. Мумиите често са погребвани с десетки амулети с форма на бръмбар, наречени "скарабеи". Вярвало се, че тези каменни фигурки, носещи името на истински египетски бръмбар, не допускат душата на покойника да бъде изядена от Амит - ужасна кръстоска между лъв, хипопотам и крокодил, която вардела везните на правосъдието в египетския отвъден свят. Очевидно, колкото по-важен бил човекът, толкова повече скарабеи отнасял в отвъдното. Когато преди осемдесетина години била открита мумията на фараона Тутанкамон, в обвивките й били намерени над сто и четиридесет амулета! Други често срещани египетски амулети като анкх (египетски йероглиф, символизиращ живот) и ваджет (по-известен като "Окото на Хор") имат по-практично предназначение: защитават живите египтяни от смърт, болест и зли очи.

Злото око

Ужасяващата мисъл, че погледът може да убива, съществува в почти всяка историческа цивилизация, вдъхновявайки създаването на амулети и много други защитни средства срещу свръхестественото зло. Злото око - враждебен поглед, за който се вярвало, че носи беди, болести и даже смърт - се споменава в Стария и Новия завет, както и в текстовете на древен Шумер, Вавилон и Асирия. През средновековието се твърдяло, че вещиците гледат със зло око всеки, който им се изпречел на пътя, и в резултат жертвата се разболявала, изгубвала обичта на съпруга си или се разорявала.
Вярвали, че децата и животните са особено уязвими за зли очи. На много места, където тези суеверия все още са силни, се смята за неразумно да се привлича вниманието към красотата на детето от страх, че някой със зло око може да му хвърли завистлив поглед.
Главната защита от зло око е амулет - често във формата на жаба, рог или както е при древните египтяни, око, наречено "Окото на Хор". Ако човек няма подръка амулет, препоръчва се бързо да реагира със символичен жест с ръка (изпъване на показалеца и кутрето като "рога"). Сред другите защитни средства са магически знаци, детелини (в Ирландия), чесън (в Гърция) и ечемик (в Индия). Смятало се също, че звънци или червени панделки, завързани на шията на добитъка или за детските дрехи отклоняват вниманието на злото око.

За жалост свойствата на амулетите са ограничени. Например те пазят само от конкретната опасност, за която са създадени. Скарабеят може да подплаши Амит, но е безполезен срещу вампири, хинкипънкове и жадни за съкровища археолози. И ако ще влизате в битка със силите на злото, не бива да бъркате амулетите с техните близки родственици талисманите. За разлика от омагьосаните мечове, мантиите невидимки и други класически талисмани, амулетите не дават на притежателя си магически способности. Амулетът не може да се използва като оръжие, а само като щит. Затова, ако замисляте някакво епично приключение, например да убиете змей, навярно трябва да замените заешкото си краче с меча на сър Годрик Грифиндор. Но ако предпочитате да си останете вкъщи, където е приятно и уютно, нищо не отблъсква враждебните сили така, както амулетът.

Аритмантика
Колкото и да е странно, Хърмаяни, която се мръщи на гадаенето по чаени листенца и кристални кълба, е голяма почитателка на аритмантиката - начин за гадаене по имена и цифри. Ала тази древна форма на пророкуване е един от любимите й предмети. Може би, защото, за разлика от други начини за предсказване на бъдещето, аритмантиката не се основава на тълкуване на мъгляви образи или придаване на значение на случайни форми и завъртулки, а на строги правила и математически изчисления - точно такива интелектуални занимания обича Хърмаяни.
Магьосници и вълшебници повече от две хилядолетия използвали аритмантиката (от гръцката дума "аритмо", която означава "число", и "мантия" - "предсказване"), за да помагат на хората да анализират и развиват своите способности и заложби, да преодоляват трудности и да определят бъдещето си. Известна също като "нумерология", тя се основава на две извънредно древни идеи. Първо, че името на човек съдържа важни насоки за неговия характер и съдба. Втората идея, разработена преди повече от две хиляди и петстотин години от древногръцкия мъдрец Питагор, се изразява в това, че всяко число от 1 до 9 има уникално значение, което може да допринесе за разбирането на всички неща. Аритмантите комбинирали тези две идеи и през вековете разработили множество сложни системи за преобразуване на имената в числа и анализ на резултатите. Една от най-широко прилаганите системи изисква извличане на три ключови числа от името на човек - число на характера, число на сърцето и обществено число - и тълкуване на резултата според предварително установени значения. Тази система, която според нас се преподава в "Хогуортс", била известна през средновековието и се използва до наши дни. За нея ви трябват само лист и молив, както и да можете да събирате и пишете правилно.
Първата стъпка в анализа на името е неговото преобразуване в група числа. Всяка буква от латинската азбука получава числова стойност от 1 до 9 според следната схема:

_________________

I'm LoNeLy In My LiFe...HeLp Me To SuRvIvE


Последната промяна е направена от на Пон Окт 15, 2007 1:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://romilton.forumotion.com/index.htm
Velly:)
~ТаЛиСмАнЧеТо На ФоРуМа~~
avatar

Female Брой мнения : 309
Age : 24
Местожителство : ...там,където мечтите стават реалност...
Дом : Хафълпаф
Registration date : 09.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Ръководство за вълшебния свят на Хари Потър   Пон Окт 15, 2007 12:54 pm

1 2 3 4 5 6 7 8 9
A B C D E F G H I
J K L M N O P Q R
S T U V W X Y Z


Както става ясно, буквите A, J и S имат стойност "1", B, K и T имат стойност "2" и така нататък. За да анализирате което и да било име, напишете го и под всяка буква въведете съответната числова стойност. Тук например ще анализираме името Никола Фламел (Nicholas Flamel) - средновековният алхимик, за когото твърдят, че създал философския камък:

N I C H O L A S F L A M E L
5 9 3 8 6 3 1 1 6 3 1 4 5 3

След като напишете всички числа, съберете ги. В този случай резултатът е 58. Според процедурите на аритмантиката, когато сборът надвишава 9 - както обикновено става - той трябва да се "съкрати" до едноцифрено число, като се съберат отделните цифри, ако се налага, повече от веднъж. Така 58 се съкращава до 13 (5 + 8 = 13), което на свой ред се съкращава до 4 (1 + 3 = 4). Крайният резултат - съкратеното число на всички стойности в името - се нарича "число на характера". Това число показва общия тип на характера според тълкувателна система, която по-късно ще изложим.
Следващото число е "числото на сърцето", което се отнася до вътрешния живот на човек и се твърди, че показва скриваните от другите желания и страхове. Числото на сърцето е сборът от всички гласни в името, съкратени до едноцифрено число.

N I C H O L A S F L A M E L

9 6 1 1 5


Сборът от тези числа е равен на 22, което се съкращава до 4 (2 + 2 = 4). В този случай числото на сърцето и чилото на характера са еднакви, но невинаги е така.
Третото число е общественото, което се отнася за външния аспект на личността, лицето, което човек представя на външния свят. Общественото число се определя чрез събиране на стойностите на съгласните в името.

N I C H O L A S F L A M E L
5 3 8 3 1 6 3 4 3

В този случай сборът е 36, което се съкращава до 9 (3 + 6 = 9).
Като имаме предвид числата на характера и сърцето и общественото число (4, 4, 9), вече можем да нахвърляме портрет на индивида с помощта на положителните и отрицателните личностни особености, традиционно свързвани с всяко число. Тези особености отчасти се основават на Питагоровите идеи, но също са претърпели влияния от мнозина други.

ЕДНО: Това е числото на индивидуалността. Единиците са независими, съсредоточени, целенасочени и решителни. Те си поставят цел и се придържат към нея. Те са водачи и изобретатели. Единиците трудно се сработват с други и не обичат да изпълняват заповеди. Те могат да бъдат егоцентрични и егоистични деспоти. Често са самотници.

ДВЕ: Двойката представлява взаимодействието, двустранното общуване, сътрудничеството и равновесието. Двойките имат богата фантазия и са находчиви и добродушни. Типични за тях са мирът, хармонията, ангажираността, верността и честността. Двойката обаче също въвежда идеята за сблъскващи се сили и за противоположните страни на нещата: нощ и ден, добро и зло. Двойките могат да бъдат затворени, потиснати, стеснителни и нерешителни.

ТРИ: Тройката представлява идеята за пълнота и цялост, например в триадите "минало-настояще-бъдеще" и "ум-тяло-дух". Питагорейците смятали тройката за първото "цяло" число, тъй като, подобно на три камъчета, поставени в редица, тя има начало, среда и край. Тройката предполага дарба, енергия, артистична натура, хумор и общителност. Тройките често са късметлии, сговорчиви, богати и преуспяващи, но могат да бъдат и разсеяни, повърхностни и обидчиви.

ЧЕТИРИ: Подобно на маса, която стабилно стои на четирите си крака, четири предполага стабилност и твърдост. Четворките обичат усърдната работа. Те са практични, благонадеждни и земни, предпочитат логиката и здравомислието пред полетите на въображението. Бива ги в организаторската работа и изпълнението на задачи. Също като цикъла на четирите сезона, те са напълно предсказуеми. Могат да бъдат упорити, подозрителни, прекалено практични и склонни към гневни избухвания. Конфликтите, присъщи за "двойките", при четворките са удвоени.

ПЕТ: Пет е числото на нестабилността и липсата на равновесие, предполагащо промяна и несигурност. Петиците едновременно се насочват към много неща, ала не се ангажират с нито едно от тях. Те са енергични авантюристи, готови да поемат рискове. Обичат да пътешестват и да се запознават с нови хора, но не са способни дълго да стоят на едно място. Петиците могат да бъдат тщеславни, безотговорни, сприхави и нетърпеливи.

ШЕСТ: Шестицата представлява хармонията, приятелството и семейния живот. Шестиците са лоялни, надеждни и любящи. Лесно се приспособяват. Бива ги за учители и творци, но често нямат успех в бизнеса. Понякога са склонни към клюки и самодоволство. Питагорейците смятали шестицата за идеалното число, тъй като се дели на 2 и 3 и е сбор, а също произведение на първите три числа (1 + 2 + 3 = 6, 1 х 2 х 3 = 6).

СЕДЕМ: Възприемчиви, разбиращи и интелигентни, седмиците обичат усърдната работа и предизвикателствата. Често са сериозни, с научна насоченост и се интересуват от всички загадъчни неща. Оригиналността и въображението са по-важни от парите и материалните придобивки. Седмиците също могат да бъдат песимистични, саркастични и неуверени. Понякога седем се смята за мистично или магическо число заради връзките му с библейските седем дни на Сътворението и седемте небесни тела в древната астрономия (Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Сатурн и Юпитер).

ОСЕМ: Осем предполага възможност за огромен успех в бизнеса, финансите и политиката. Осмиците са практични, амбициозни, ангажирани и усърдни. Те също могат да бъдат завистливи, алчни, деспотични и жадни за власт. Твърди се, че осем е най-непредвидимото число и може да предполага върховен успех или пълен провал - потенциалът за достигане на двете крайности е налице още от самото начало.

ДЕВЕТ: Представлява завършеност и успех в най-висша степен, също като в "цялото" число 3, изразено три пъти (3 х 3 = 9). Деветките се посвещават на служба на другите, често като учители, учени и хуманитаристи. Изключително решителни, те неуморно работят и вдъхновяват останалите. Деветките обаче могат да бъдат и арогантни, и самомнителни, когато нещата не стават, както искат.

Според тези тълкувания вече можем да кажем, че Никола Фламел (4, 4, 9) е усърден, земен човек. Той възприема практичен подход към решаването на проблемите. Емоционално стабилен е, но е възможно да храни скрит гняв и подозрения. Пред света обаче той се представя като любезен и щедър човеколюбец. Накрая можем да прибавим няколко довършителни щрихи към този портрет, като се върнем към първоначалните числа и видим дали някои от тях се срещат по-често от други. В този случай най-често се явяват числата 3 и 1, което предполага, че освен вече известното, Фламел се стреми към съвършенство, притежава способността лесно да печели пари и се съсредоточава върху конкретното си занимание. Колкото и да е удивително, в голямата си част тези неща изглежда са верни за прочутия алхимик (вж. подробностите за живота и личността на Никола Фламел). Подобно на повечето гадателски системи обаче, колкото повече знаете предварително за човека, толкова по-лесно е да изберете най-подходящите от многобройните възможни тълкувания. Истинското предизвикателство е да нарисувате портрет на непознат човек.
Също като астрологията, аритмантиката претендира да е система за определяне на благоприятните и неблагоприятните дни. По принцип благоприятни дни са онези, които отговарят на числото на характера на човека. Например, ако неговото число е 8, той трябва да насрочва важни събития като начало на нов бизнес или женитба за осмия, седемнадесетия или двадесет и шестия ден от месеца (всяко от тези числа се съкращава до Cool. Тъй като всяко име и дума може да се преобразува в число, аритмантиката също се използва за разкриване на "скрити родства" между хора, места и неща - на теория думите и имената, които имат еднаква числова стойност, са свързани и естествено вървят заедно. Така шестиците най-добре да си избират марки коли, които се преобразуват в шестица, като хонда или тойота, докато седмиците ще са по-щастливи, ако имат форд. Двойките са най-съвместими в любовта с други двойки. Петиците би трябвало да живеят в град, който се преобразува в 5 (като Токио или Питсбърг) и така нататък. Въпреки че не го препоръчваме, всички решения в живота могат да се взимат "според числата" - от хората, с които се сприятелявате, до закуската на масата.

Астрология
Когато споменават за яркостта на планетата Марс, кентаврите от Забранената гора не говорят само за красотата на нощното небе. Техните думи са завоалирано предсказание за нещо зловещо, свързано с гняв, насилие и може би кръвопролитие и мъст. Тези кентаври се занимават с астрология и предвиждат бъдещето по звездите.
Астрологията не бива да се бърка с астрономията, макар че и двете имат общ гръцки корен - "астрон", "звезда". Астрономията е науката за небесните тела като звезди, планети, луни, комети и метеорити. Астрологията е по-произволна дисциплина, която се стреми да обясни и разтълкува влиянието на небесните тела върху живота на земята. И двете възникнали в древен Вавилон (днешен Ирак) преди повече от седем хиляди години, когато звездобройците започнали да водят точни записи за движенията на слънцето, луната и звездите. Едно от най-ранните им наблюдения било това, че макар повечето звезди да оставали в еднакво положение помежду си, някои нарушавали това правило. Наред със Слънцето и Луната, тези така наречени "блуждаещи звезди", които древните смятали за домове на боговете, пътешествали по тясна ивица от небето, наречена "зодиак". Днес знаем, че тези скитници не са звезди, а планети (на гръцки "планета" означава "скитник").
След време вавилонците придавали значения и божества на планетите възоснова на техния вид. Например Марс, който има характерно червеникаво сияние, се смятал за свиреп, кръвожаден и започнал да се отъждествява с бога на войната (вавилонския Нергал, гръцкия Арес и римския Марс). Венера, която е по-ярка от всички звезди в небето, но изчезва за периоди от по шест седмици, била носителка на любов, вярна или непостоянна, а Сатурн, който сякаш се движи в небето по-бавно от другите видими планети, тъй като е най-отдалечен, се свързвал със злото, старостта, безнадеждността и смъртта. Били известни само петте планети, видими с невъоръжено око (Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн) и се смятало, че наред със Слънцето и Луната те обикалят около Земята, която според тогавашните вярвания била център на вселената.

Освен че наблюдавали променливите космически явления, вавилонските звездобройци се опитали да ги свържат със събитията на Земята, например със земетресения, наводнения и други природни бедствия. Логиката им била проста. Те вярвали, че всичко във вселената е взаимосвързано и следователно небесните явления отразяват или дори предсказват земните събития. Например появата на комета, най-непредвидимото небесно явление, предсказва важно събитие като смърт на цар. По-обикновените явления като пълнолуния, затъмнения, поява на ореол около луната и приближаване на две или повече планети не били толкова зловещи, но въпреки това можели да предвещават глад, буря, наводнение, епидемия или друго бедствие.
Така дори в най-елементарната си форма, астрологията станала важно средство за пророкуване. Хората, които я практикували, търсели в небето поличби и повтарящи се явления и правели предсказания. За разлика от съвременните астролози обаче, които работят за множество отделни клиенти, древните им колеги се ограничавали до царя и обществото като цяло.
Това се променило през V в. пр. Хр., когато се установила концепцията за зодиака като група от дванадесет съзвездия, и астролозите започнали да правят индивидуални хороскопи. Гърците и египтяните се заинтересували от астрологията през III в. пр. Хр. и добавили множество нови и сложни процедури в тази област, като я свързали с медицината и магията. Не само смятали, че положението на звездите и планетите предсказва земните събития, но и масово вярвали, че звездите оказват въздействие върху физическата природа на всичко на Земята. Твърдяло се, че всеки зодиакален знак влияе върху различна част от човешкото тяло, че всяко цвете, билка и лечебно растение е под властта на различна планета. Всички минерали и скъпоценни камъни поглъщали влияния от звездите. Ето защо лекарят трябвало да разбира принципите на астрологията, за да поставя диагнози и лекува пациентите си. По същия начин магьосниците, които искали да провеждат експерименти, да правят заклинания или талисмани, трябвало да разбират от астрология, за да определят планетните влияния и да установяват най-благоприятното време за съответната дейност. Любовното заклинание например трябвало да съвпада с влиянието на Венера, а не на Сатурн.
От Гърция и Египет астрологията се разпространила в Рим, където масово била възприета като чудно ново допълнение към многобройните системи за пророкуване. Някои влиятелни мислители роптаели срещу нея и я обявявали за безсмислено суеверие, астролозите многократно били прогонвани от града, ала общественото търсене постоянно ги връщало. След гибелта на Римската империя през IV в. астрологията престанала да е важен фактор в европейския живот чак до ХII в., когато повторно била внесена от арабски източници.
През средновековието в университетите в Англия, Франция и Италия се преподавала астрология и повечето европейски владетели имали придворни астролози, които им правели хороскопи и им посочвали най-подходящите дни за конкретни действия. В ренесансова Англия кралица Елизабет I избрала математика и астролог Джон Дий да определи датата за нейното коронясване според планетните влияния. Във Франция прочутият астролог Нострадамус изпълнявал подобни функции за кралица Катерина Медичи. И въпреки че като цяло Църквата се отнасяла враждебно към астрологията, през 1629 г. папа Урбан VIII наел астролог да изпълни магически ритуали, за да предотврати очакваните отрицателни влияния на поредица затъмнения.

В същото време обаче протичала научна революция. През 1542 г. Коперник обявил, че Слънцето, а не Земята е център на Слънчевата система. Това изглежда застрашавало самата основа на астрологията, тъй като се оказвало, че планетите, излъчващи влиянието си върху Земята, всъщност изобщо не обикалят около нея. През ХVII в. последвали нови научни открития и повечето сериозни хора се отвърнали от астрологията. Ала въпреки че губела престижа си, астрологическите календари станали извънредно популярни и хората започнали сами да следят благоприятните и неблагоприятните си дни, без помощта на професионалисти. Месечните и дневните прогнози в съвременните списания и вестници са част от традицията, възникнала преди няколко века с онези календари.

_________________

I'm LoNeLy In My LiFe...HeLp Me To SuRvIvE
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://romilton.forumotion.com/index.htm
Velly:)
~ТаЛиСмАнЧеТо На ФоРуМа~~
avatar

Female Брой мнения : 309
Age : 24
Местожителство : ...там,където мечтите стават реалност...
Дом : Хафълпаф
Registration date : 09.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Ръководство за вълшебния свят на Хари Потър   Пон Окт 15, 2007 12:56 pm

Бедствия и болести:
Обвинявайте за тях звездите
Разболели сте се от инфлуенца? Когато казвали, че са болни от "инфлуенца", средновековните хора определено не говорели за вирус. На италиански думата означава "влияние" и се отнасяла само за астрологическото влияние на звездите и планетите. Хората вярвали, че тъкмо това влияние, а не вирусът е причина за болестите им. Английската дума за "бедствие" е "disaster". Тя произлиза от "дис", отрицателно качество, и "астрон", "звезда". Когато се случвало бедствие, причината често се търсела в "лошите звезди".

Днес астрологията има особено положение. Макар че окончателно е изгубила някогашната си интелектуална почтеност, тя притежава огромна популярност и много хора смятат астрологическите съвети за абсолютна истина. Има обаче и много скептици. Някои от най-големите, за които можем да се сетим, по случайност са възпитаници на едно небезизвестно училище за магия и вълшебство.

Зодиакът
Преди хиляди години древните звездобройци забелязали, че докато всяка година се придвижват по небето, Слънцето и планетите винаги обикалят около Земята по един и същи път. Астролозите разделили този път, наречен от гърците "зодиак", на дванайсет равни части, наречени "знаци", всеки от които бил свързан със съзвездие - Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби - и годишно време. Възоснова на положението на Слънцето и планетите в зодиака астролозите правят предсказания и определят характера на хората, родени под съответния знак. Особеностите, които се свързват с всеки знак, са разработени преди хилядолетия, но са доразвити през вековете. Ето някои основни характеристики:

ОВЕН (21 март - 19 април): Хората, родени под знака на Овена, са енергични, ентусиазирани, прями, независими, находчиви и нетърпеливи. Тъй като овните си "пробиват път с рога", смятат ги и за агресивни, решителни и сприхави.
ТЕЛЕЦ (20 април - 20 май): Както може да се очаква от бика, родените под неговия знак притежават огромни запаси от сила и жизнерадост, но могат да бъдат и упорити. Смятат ги обаче и за благонадеждни, топли, търпеливи и артистични.
БЛИЗНАЦИ (21 май - 20 юни): Твърди се, че близнаците са разностранни, жизнени, любознателни, умни и красноречиви, но често са повърхностни. Подобно на Кастор и Полукс, митологическите близнаци, чието име носи съзвездието, близнаците са всеотдайни към семейството си.
РАК (21 юни - 22 юли): Смята се, че раците са интуитивни, състрадателни, раздразнителни, упорити, семейно ориентирани, находчиви и домошари. Подобно на животното, чието име носят, те са твърди отвън, ала меки отвътре.
ЛЪВ (23 юли - 22 август): Лъвовете се описват като самоуверени, драматични, великодушни, отзивчиви и горди. Също като царя на животните, те могат да бъдат тиранични, смели и изискващи внимание.
ДЕВА (23 август - 22 септември): Смята се, че девите са аналитични, усърдни, проницателни, критични. Те мислят за всички подробности и са склонни към перфекционизъм. Свързани с образа на девойката, девите могат да бъдат свенливи и благоразумни.
ВЕЗНИ (23 септември - 22 октомври): Твърди се, че везните са изискани, добродушни, романтични и интелигентни идеалисти, но често са нерешителни. Самото съзвездие се изобразява като истински везни и се смята, че родените под неговия знак са уравновесени интелектуално и емоционално и грижливо претеглят нещата.
СКОРПИОН (23 октомври - 22 ноември): Скорпионите се смятат за страстни, ревностни, потайни, магнетични, могъщи и отмъстителни. Подобно на своите съименници, те могат да бъдат бързи и смели и да нападат, когато настъпи подходящ момент.
СТРЕЛЕЦ (23 ноември - 21 декември): Съзвездието Стрелец се изобразява като кентавър с лък и се твърди, че стрелците обичат откритото пространство, спорта и животните. Честни и философски ориентирани, те също се смятат за непостоянни, авантюристични и буйни.
КОЗИРОГ (22 декември - 19 януари): Подобно на козите, козирозите се смятат за стабилни и благонадеждни хора, които обаче са склонни да прескачат опасностите и да избутват препятствията от пътя си. Те се характеризират също като амбициозни, организирани, дисциплинирани и практични материалисти.
ВОДОЛЕЙ (20 януари - 18 февруари): Твърди се, че водолеите са оригинални, находчиви и дружелюбни идеалисти, но също са независими и упорити. Съзвездието традиционно се изобразява като фигура с кана в ръка, образ, който символизира услужливост и човеколюбие.
РИБИ (19 февруари - 20 март): Както подхожда на знака на рибата, те обичат водата и плуването. Чувствителни, отзивчиви, емоционални, находчиви и състрадателни, рибите също се смятат за дезорганизирани и непрактични.

Значението на планетите
Астролозите вярват, че Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон представляват уникални аспекти на дадена личност или характер. Ето техните традиционни значения:
СЛЪНЦЕТО, най-яркото и най-голямо небесно тяло в нашата слънчева система, представлява същностния характер на човек, неговите основни особености и цялостен подход към живота.
ЛУНАТА представлява емоционалните реакции, инстинкти и подсъзнателни потребности.
МЕРКУРИЙ, носещ името на римския бог пратеник, представлява общуването. Най-бърз от планетите, той също символизира интелигентност и промяна.
ВЕНЕРА, най-ярката планета в небето, носи името на римската богиня на любовта. Тя символизира романтичност, взаимоотношения, обич и красота.
МАРС носи името на римския бог на войната и се познава по червеникавия си цвят. Той символизира агресивност, физическа енергия и инициативност.
ЮПИТЕР, най-голямата планета в слънчевата система, символизира късмета, възможностите и способността за разширяване на личните хоризонти. Юпитер е върховният бог в римския пантеон, аналог на гръцкия бог Зевс.
САТУРН, най-бавно движещата се от видимите планети, символизира препятствията, страховете и предизвикателствата. Сатурн е римският бог на реколтата.
УРАН, носещ името на гръцкия бог на небето, символизира ексцентричната и бунтарска страна на човека. Той се свързва с неочаквани промени, катаклизми и нетърпение.
НЕПТУН символизира въображението, находчивостта, мечтите и способността за разграничаване на действителност и илюзии. Носещ името на римския бог на морето, Нептун представлява дълбоките неща.
ПЛУТОН, най-отдалечената планета от слънцето, символизира фиксидеите, подсъзнанието и способността на човек да преобразява живота си. Плутон е римският аналог на гръцкия Хадес, бога на подземния свят.>

Базилиск
Базилискът е едно от нашите любими чудовища. В зависимост от това кой разказва приказката, той е отровен змей, свиреп гущер, огромна ламя или химера с глава и криле на петел и тяло на змия. Подобно на грамадната зелена змия, която Хари среща в "Стаята на тайните", базилискът винаги е страшен и често - смъртоносен, тъй като притежава способността да убива жертвите си само с поглед.
За пръв път научаваме за това очарователно влечуго от Плиний Стари, римски писател от I в., чиято книга "Естествена история" до голяма степен отразява вярванията на римляните за природния свят. Според Плиний базилискът е малка, но смъртоносна змия, дълга не повече от тридесет сантиметра, обитаваща Северна Африка. Известен като "повелител на змиите" заради напомнящите корона знаци на главата му (на гръцки "василискос" означава "царче"), базилискът нападал плячката си с изправено нагоре тяло, вместо да пълзи по земята като други змии, и можел да запалва храсти и да троши камъни просто като дъха върху тях. Той обитавал пустинята, не непременно по свое желание, а защото където и да живеел, земята постепенно се превръщала в пустиня от огнения му дъх. Отровата му била толкова силна, съобщава Плиний, че ако конник го пронижел с копие, тя прониквала по копието и убивала конника, а сетне и коня.

Ако змията има "ахилесова пета", базилискът имал две: той не понасял миризма на невестулка и кукуригане на петел. За да убие базилиск по първия начин, човек трябвало да примами змията в бърлога на невестулка и да запуши изходите, след което влечугото щяло да умре от изпаренията. Вторият начин бил по-лесен, тъй като според римския писател Клавдий Елиан самото кукуригане карало базилиска да изпадне в гърчове и да умре (за да предпази базилиска в "Стаята на тайните" тъкмо от такава участ, Том Риддъл урежда убийството на няколко петли в "Хогуортс"). Ала може би най-добрата защита е да насочиш огледало към базилиска, за да обърнеш собствения му гибелен поглед срещу него и да го накараш да умре от страх.
Подобно на множество въображаеми същества, представите за базилиска навярно се основават на истинско животно - в този случай египетската кобра, която има смъртоносна отрова, движи се с изправена глава и знаците по главата й напомнят корона. Както било нормално в древността обаче, авторите, описващи обичаите и съществата в чужди земи, често изобщо не били напускали родината си, а използвали сведения от втора ръка на пътешественици, които несъмнено разкрасявали разказите си, за да ги направят по-интересни. С многократното преразказване на тези описания се множали и легендите за базилиска.
През средновековието популярните книги за митични зверове започнали да описват базилиска като странно чудовище с тяло на змия (според гръцките и римските предания той бил изцяло змия) и глава, криле, а понякога и крака на петел. Този вариант на съществото днес се среща в Англия и Африка. Невероятната комбинация от змия и петел очевидно е възникнала от разказите за неговото раждане, според които базилискът се излюпвал от кокоше яйце, заровено в склон и излюпено от жаба. Тъкмо този образ на базилиска бил широко известен и изобразяван в средновековното изкуство и хералдика, понякога с тяло, покрито с пера, друг път - с люспи.
Базилискът от "Стаята на тайните" обаче явно е от по-древен вид, само змия, при това огромна, както подобава на наследника на Слидерин.

_________________

I'm LoNeLy In My LiFe...HeLp Me To SuRvIvE
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://romilton.forumotion.com/index.htm
Velly:)
~ТаЛиСмАнЧеТо На ФоРуМа~~
avatar

Female Брой мнения : 309
Age : 24
Местожителство : ...там,където мечтите стават реалност...
Дом : Хафълпаф
Registration date : 09.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Ръководство за вълшебния свят на Хари Потър   Пон Окт 15, 2007 12:56 pm

Базилискът днес
Съвременният съименник на митичния базилиск е удивителен тропически гущер, обитаващ джунглите на Централна и Южна Америка. Представител на семейство игуани, той живее по дърветата и скалите и може да тича по водна повърхност, като стои на задните си крака и държи тялото си почти изправено. Той е отличен плувец и катерач и се храни с насекоми, паяци и други дребни животни. Тъй като очевидно може да ходи по вода, понякога го наричат Исусов гущер.

Банши
Да види банши е най-страшното нещо, което може да си представи съученикът на Хари, Шеймъс Финигън. При това основателно: когато такъв печален призрак се яви на ирландец, скоро ще умре негов роднина.
Герои на ирландския фолклор от VIII в., баншите не са зли същества, ала техните натрапчиви стонове са ужасяващи. Най-характерната им физическа особеност са очите им, станали огненочервени от векове на плач за хората, които обичат и за които тъгуват. Описвана като висока, изпита жена с буйна бяла коса, банши обикновено носи зелена рокля, покрита със сив плащ с качулка. Понякога обаче може да се яви като дребна старица или красиво златокосо момиче, облечено в червено.
Твърди се, че всяка банши се посвещава на един-единствен ирландски род и му служи векове наред, но се явява само, когато предстои смърт в семейството. Най-известната банши в далечното минало се наричала Ейбхил и била свързана с кралския род О'Браян. Според легендата, през 1014 г. престарелият крал Браян Боръ потеглил за битката при Клонтарф, знаейки, че ще загине, тъй като Ейбхил му се явила предишната нощ, като перяла дрехите на воините, докато от тях потекла кървава вода.
През по-късните години баншите предизвестявали смърт, като виели или пищели под прозореца на умиращия, понякога носейки се във въздуха. През ХVII в. гостенка в едно ирландско имение описала ужаса си, чувайки глас посреднощ: "Дръпнах завесата и на лунната светлина видях жена, която се облягаше на прозореца, червенокоса и с призрачнобледо лице. Говореше високо, с глас, какъвто никога не бях чувала, а сетне изчезна с въздишка като шепот на вятъра." Оказало се, че през нощта някой в къщата умрял.

Баншито може и да се яви отдалеч, като самотна фигура, която предизвестява смърт, обикаляйки хълмовете около семейния дом (думата "банши" идва от ирландски и означава "жена от хълмовете") или седейки на каменна стена. Понякога тя изобщо не се вижда, но пронизителните й стонове не оставят съмнение в нейното присъствие. В редките случаи, в които едновременно се появяват по няколко банши, предстои да умре велик или високоуважаван човек.
Вярва се, че само най-старите родове, които водят произхода си от легендарните ирландски герои от ранното средновековие, имат банши. Първоначално това били само семействата, чиито фамилни имена започвали с "О" или "Мак", ала след векове на смесени бракове, днес такива претенции имат стотици други. Тъй като са свързани с родовете, баншите следват своите семейства навсякъде. Затова се твърди, че техните стонове се чуват в Англия, Америка и навред по света, където живеят ирландци.

Билкология
Градинарските умения са от особена полза за магьосника. В добре организираната градина могат да се открият много съставки за магически отвари, както и церове за всевъзможни болести, и естествени, и свръхестествени - от акне до ухапване от змия и вкаменяване. Някои билки дори могат да ви защитят от магическите машинации на вашите врагове. Тайната се крие в познаването свойствата на растенията и тяхното отглеждане. Ето в какво се състои билкологията.
Билките от хилядолетия се използват в магията и медицината. Систематичното им изучаване датира от дните на древните шумери, които описали медицинското приложение на кимиона, мащерката, лавъра и много други растения, които днес може би растат в задния ви двор. Първата известна китайска книга за билки (или "хербариум"), написана около 2800 г. пр. Хр., обхваща медицинското приложение на триста шестдесет и шест растения. Древните гърци и римляните приготвяли от растенията лекарства, подправки, козметични средства, благоухания и бои. По-суеверните сред тях използвали билките и като амулети, носени в платнени кесийки на шията, за да прогонват зли духове, болести или проклятията на някой ядосан съсед. Главният герой на Омировата "Одисея" получава билката моли, за да се защити от магията на магьосницата Цирцея. На други места в митологията магическите билки се свързват с вещици като Хеката и Медея, които ги използвали за отвари, даващи могъщи способности на техните любимци и причиняващи ужасни страдания на враговете им.
През средновековието почти всеки познавал някой местен "знахар" или "знахарка", които използвали билки, за да лекуват рани и болести и да помагат за решаването на всевъзможни лични проблеми, от пресъхнал кладенец до тиранична свекърва. Тези рецепти се основавали на народните вярвания за медицинските и магическите свойства на растенията, които се предавали от поколение на поколение. В основата на много лекарства залягал принципът, че всяко растение е получило от Бог видим образ на своята роля в медицината и че просто като погледнеш растението, можеш да определиш за какво е полезно. Багрите на цветовете или плода, формата на корена или листата, структурата на венчелистчето или стъблото - всичко можело да загатва за медицинските свойства на растението. Например твърдяло се, че растенията с жълти цветове като златника лекували жълт тен, причинен от жълтеница, растения с червени листа или корени лекували проблеми на кръвта или рани, а от лилавите цветове на ириса се правели компреси за синини. Смятало се, че ако прилича на човешки орган, растението лекува тъкмо него. Твърдяло се, че трисъставното листо на гълъбовите очички прилича на черен дроб, и затова се прилагало за чернодробни разстройства. Листата на трепетликата се използвали за лечение на паралитичното треперене, а цветята, които приличали на пеперуди, се препоръчвали против ухапвания от насекоми.

Вярвало се, че много болести са причинени от свръхестествени сили, но за тях също имало билкови церове. Местната знахарка или билкарка можела да ви посъветва да закачите къпинов венец, за да пропъдите злите духове, да запушите ключалката със семена от копър, за да не пускате вкъщи призраци, и да полеете пода със сок от напръстник, за да се защитите от духчета. От билките също се очаквало да решават по магически начин редица по-практични проблеми. Пътникът, който се боял да не заспи в каруцата си например, носел див пелин, който със самото си присъствие прогонвал съня. Иманярът носел цикория, за която се твърдяла, че отваря заключени врати и сандъци. Жената, която искала да роди дете, садяла магданоз около дома си, а младежът, който се надявал да спечели момичето на мечтите си, берял бял равнец, изричайки любовно заклинание.
Познаването на действието на билките било само половината от битката. Трябвало също да се знаят точното време и начин за събирането на всяко растение. Много билкари вярвали, че свойствата на растенията, също като особеностите на хората, са под прякото влияние на движенията на звездите и планетите. Един привърженик на астрологическата ботаника твърдял, че "ако не са събирани според законите на астрологията, растенията нямат никаква стойност". Ето защо се смятало, че растения, свързани със Сатурн, като бучиниш и беладона, трябва да се берат тогава, когато планетата е в съответното положение на небето, и така нататък. По-важно билкарско правило било растенията да се берат нощем, за предпочитане при пълнолуние, когато билките имали най-силно действие. Несъмнено тъкмо затова Хърмаяни трябва грижливо да изпълнява инструкциите, когато събира речни водорасли за Многоликова отвара.
Много растения обаче си имали свои правила. Ако очаквал обикновената синя цикория да отключи някоя ключалка например, човек трябвало да я отреже със златен нож по пладне или в полунощ на 25 юли. Ако изречал дори само една дума през това време, той щял да умре на място. А ако се надявал да използва божур, за да защити добитъка и реколтата си от буря, трябвало да се погрижи наоколо да няма кълвачи, когато започне да жъне. Легендата разказва, че ако такава птица ви свари да жънете, ще ослепеете. При всички тези правила и толкова много смъртни опасности, нищо чудно, че учениците в "Хогуортс" дълги години трябва да зубрят билкология.


Богърт
Богъртът е добре известен в северноанглийския фолклор като дух, способен да се преобразява. Иначе невидим, той може да се материализира като човек, животно, скелет и даже демон. Повечето богърти като онзи, който професор Лупин държи в дрешника си в "Хогуортс", обичат да плашат хората. Някои са просто пакостливи и напомнят на полтергайст в опита си да всеят хаос в подредения дом. Според преданието човек разбира, че наблизо има такова досадно същество, когато вратите се затръшват сами, свещите ненадейно гаснат, изчезват инструменти и из къщата отекват тайнствени звуци. Други богърти с по-злобен характер дебнат по тъмни пътища и плашат самотни пътници, понякога до смърт.
Богъртът е роднина, дори може да се каже зъл близнак, на далеч по-дружелюбното домашно духче. Домашните духчета се срещат в английските приказки като помагачи в домакинството, които носят огромна лична отговорност за домовете, в които живеят, и даряват късмет на техните собственици. Те чистят, изпълняват недовършени задачи, месят хляб, жънат пшеница, пасат овце, поправят счупени инструменти и кърпят дрехи. В замяна на труда си домашните духчета получават по паница мляко или сметана на вечер и парче питка. Предложението за по-голяма награда се приема като обида и домашните духчета лесно се наскърбяват и ядосват. В случай на обида е възможно да се появи богърт, който замества домашното духче.
Твърди се, че домашните богърти са тъмни, космати и грозни, с несъразмерно големи длани и ходила. Отгоре на всичко се обличат в дрипи. През миналите векове, когато се смятало, че в някой дом има богърт, собственикът обикновено полагал големи усилия да се отърве от него. Ала богъртите били упорити и понякога семейството се принуждавало да се пресели в друг град. И даже това не винаги помагало. Разказва се, че един селянин, на когото омръзнали опустошенията, причинявани от домашния богърт, решил да се пренесе в нов дом заедно със семейството и цялата си покъщнина. Тъкмо излизал от двора си, когато един изненадан съсед го попитал дали се изнася. Преди да успее да отговори, от куфарите на селянина се разнесъл весел глас: "Да, заминаваме си!" Селянинът и неговото семейство тъжно се обърнали и се прибрали вкъщи, тъй като разбрали, че не могат да избягат от лукавия богърт.

_________________

I'm LoNeLy In My LiFe...HeLp Me To SuRvIvE
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://romilton.forumotion.com/index.htm
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Ръководство за вълшебния свят на Хари Потър   

Върнете се в началото Go down
 
Ръководство за вълшебния свят на Хари Потър
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fans :: В замъка :: Библиотеката-
Идете на: