Уроците

Заглавие: Уроците Съб Окт 13, 2007 9:52 pm

Тук ще пускам уроците!

Заглавие: Re: Уроците Съб Окт 13, 2007 11:35 pm

Първия урок може да ви се вижда дълъг,но това е така,защото преди да навлезем повече в Астрономията трябва да знаете основните понятия за небесните тела,които ще изучаваме.
Урок 1:

Основни понятия:
1.Звезда:
Звездата представлява голямо кълбо от плазма в космоса, произвеждаща енергия чрез термоядрен синтез. Звездите в нощното небе блещукат (трепкат) поради преминаването на светлината им през неспокойната земна атмосфера. Слънцето прави изключение: то е единствената звезда, която е достатъчно близо до Земята, за да изглежда като диск и да осигурява дневна светлина.
2.Планета:
Планета (от гръцки planetes — странник, пътешественик) е тяло със маса достатъчна за да приеме кръгла форма под действието на силата гравитацията, което обикаля около звезда, съставено е от скали, и/или газ, лед, и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции. До 1990 г. са известни само девет планети (всичките от нашата Слънчева система). Към 3 ноември 2004 г. са известни вече 133, като всички новооткрити планети са екзопланети (тоест планети, намиращи се извън Слънчевата система).
3.Спътник:
Естественият спътник е небесно тяло, което е в орбита на дадена планета. Често срещано наименование на естествените спътници е "луна" (без главна буква).
В Слънчевата система има около 140 естествени спътника в орбита около деветте планети. Предполага се наличие на много повече, които се намират в орбита около планети от други слънчеви системи. Газовите гиганти имат обширна система от спътници, някои от тях с размери, сравними с тези на Земята. Меркурий и Венера нямат спътници, Земята има един (Луната), Марс има два, а Плутон има три, един от които - Харон - е с големи размери и понякога Плутон и Харон биват разглеждани като двойна планета.
4.Астероиди:
Терминът астероид значещ „подобен на звезда“ (от гръцки астер - звезда и еидос - форма, вид) е използван за първи път от Сър Уилям Хършел скоро след откриването на втория астероид 2 Палада през 28 март 1802 г от Хайнрих Вилхелм Олберс. За разлика от всички други планети открити до момента чиито диск е видим, астероидите са точкови обекти, приличащи на звезди. Уилям Хършел обаче също прилага термина и към малките спътници на газовите гиганти. Първата научна публикация използваща "астероид" в заглавието е издадена през 1840 г. от Георг Адолф Ерман.
5.Комети:
Кометите са астрономически обекти със сравнително малки размери, подобни на астероидите, но съставени предимно от летливи вещества като например различни видове лед (въглероден диоксид, метан и вода), както и прах, и примеси от други минерали. Поради това те понякога биват наричани "топки от мръсен сняг".
-------------------------------------------------------------------------------------
Дано сте си прочели урока,защото от другия път ще започна да задавам въпроси и ще трябва да ми отговаряте.Домашно няма да имате!

Заглавие: Re: Уроците Сря Окт 17, 2007 10:28 pm

Ако искаш да останеш на поста искам да ми пратиш 3 примерни урока, защото има учители, които преподават глупости...

ДО УТРЕ НАОБЯД!!!

Заглавие: Re: Уроците Вто Окт 23, 2007 2:48 pm

Урок 2:

В този урок първия абзац обяснява определинието за Слънце.А втория Физически характеристики.В следващите уроци ще продължим да изучаваме Слънцето.

Слънцето е звезда в центъра на нашата Слънчева система. Планетата Земя е разположена в орбита около Слънцето, както и множество други планети, астероиди, комети и космически прах. Главната звезда в една планетарна система бива наричана „слънцето“ на системата (или „слънца“ на системата в случай на повече от една звезда). Енергията идваща от слънцето под формата на слънчева светлина подържа почти целия живот на Земята чрез фотосинтезата, освен това то е определящо за състоянието на климата и времето.

Физически характеристики
Слънцето е звезда от главната последователност със спектрален клас G2. Слънцето е по-масивна и по-гореща от повечето звезди, но е далеч по-малка от сините гиганти. Тя се е формирала преди 4,6 милиарда години (според ядрената космохронология); за типична G2 звезда се очаква да съществува в продължение на около 10 милиарда години. Слънцето обикаля около центъра на Млечния път на разстояние от около 25 000 до 28 800 светлинни години, извършвайки една обиколка за около 226 милиона години. Орбиталната скорост на Слънцето е 217 km/s (1/1400 от скоростта на светлината или 1 АЕ за 8 дни).
Слънцето има форма на практически идеална сфера със сплеснатост на полюсите от 9 милионни (главно поради въздействието на Юпитер) — полярният диаметър на Слънцето е по-малък от екваториалния му диаметър с не повече от 10 km. Причина за това е високата продължителност на едно пълно завъртане на Слънцето около оста му — около 27 дни (за сравнение Юпитер се завърта напълно около оста за малко повече от 9 часа).
Слънцето няма ясно изразена повърхност, както например имат земеподобните планети. Плътността на изграждащите го газове намалява експоненциално с отдалечаване от центъра му. Слънчевият радиус се определя като разстоянието от геометричния център на звездата до повърхността на фотосферата.
В самия център на Слънцето плътността достига 150 g/cm3, като това позволява протичането на термоядрени реакции, превръщащи водород в хелий. Около 8,9×1037 протона (водородни ядра) се превръщат в хелий всяка секунда, отделяйки енергия равна на прервъщането на 4,26 милиона тона маса в чиста енергия по закона на Айнщайн E = mc2. Слънцето отделя енергия равна на 383 йотавата (9,15×1010 мегатона тротилен експлозив, 4,5 трилиона бомби над Хирошима или 1,6 милиарда Цар Бомба в секунда). Тази енергия напуска Слънцето под форма на електромагнитно излъчване, неутринота и в по-малка степен кинетична и топлинна енергия на плазмата съставяща слънчевия вятър, както и магнитна енергия на Слънчевото магнитно поле.
Елементите, изграждащи Слънцето, се намират под формата на плазма, поради изключително високите температури, при които се намират. Слънцето се върти по-бързо на екватора (за около 25 дни), отколкото на полюсите (28 дни), и това е възможно, понеже то няма твърда повърхност. Диференциалното въртене в различните ширини в течение на времето „заплита“ магнитните линии на слънчевото магнитно поле и причинява излизането на магнитни контури над повърхността му, съпроводено с формирането на петна и драматични изригвания на плазма. Изригванията балансират заплетеното магнитно поле и водят до пренареждането на магнитните линии.
В короната плътността достига 1011 елементарни частици на кубичен метър, а за фотосферата — 1023/m3
За известно време се е смятало, че броят на регистрираните неутрино, отделени при ядрените реакции в ядрото на Слънцето, са само една трета от теоретично предсказания брой — резултат известен като проблем със слънчевите неутрино. Впоследствие са построени няколко обсерватории за регистрация на неутрино, включително тази в Сюдбъри, с цел точно измерване на броя на неутрино. Скорошни наблюдения показват, че неутрино, отделени от Слънцето, имат маса в покой и е възможно по пътя към Земята да се преобразуват в различни видове по-трудни за регистриране неутрино. По този начин проблемът за „липсващите“ неутрино е решен.
Концентрацията на елементите на повърхността на Слънцето е определена посредством спектрографски изследвания, но за вътрешността на звездата се знае много по-малко.

Домашното ви е да намерите снимка на Слънцето и да направите план на втория абзац от текста(Физически характеристики ).Домашното се предава до Събота.