Анатомия на човешкото тяло

За записване на ЛС.

Интересът към устройството на човешкото тяло възниква у хората в дълбока древност. Но до средата на 16 век те познават строежа на физическите и небесните тела много по-добре, от този на своите собствени. Тогава започват да се осъществяват методично дисекции на трупове с цел да се проучи тяхното устройство. По-рано подобна практика била категорично отхвърляна и забранена от господстващите етични норми и религиозни вярвания. Съществуващите тогава познания за строежа на човешкото тяло се основавали на наблюдения на животни и затова били неточни, а и много от тях и грешни.

Белгийският лекар Андрес Везалий (1514-1564), професор по анатомия в престижни университети, като тези в Ловайна, Падуа и Болоня, е първият, който се осмелява да се отклони от моралните правила на времето си и започва да съчетава в часовете си теоретичните обяснения с практически демонстрации на дисекции на човешки трупове. През 1543 г. публкикува постиженията си в книга със заглавие Строежът на човешкото тяло, която съдържа повече от триста подробни анатомични чертежи и схеми. Тя предизвиква голямо сътресение в тогавашните научни среди, защото открито се противопоставя на приетите дотогава теории. Този труд е изключително важна крачка за познание за човешкото тяло, макар че има сериозни последствия за знаменития си автор. През 1561 г. Везалий, който дотогава живее в Испания и служи в двора на Филип ІІ, е осъден на смърт от Светата инквизиция. По-късно смъртната присъда е заменена с поклонение на Божи гроб. При завръщането си Везалий загива в корабокрушение.

С течение на времето анатомичните изледвания се нормализират и към наблюденията с просто око, извършени при дисекции, се прибавят и наблюденията, осъществени с по-модерна техника. По-този начин се стига до много по-точно познание за устройството на човешкото тяло и за функциите на всяка от неговите системи. Това помага системите да се опознаят по-добре, да се определят различните видове тъкани, изграждащи органите, и строежът на най-простите му елемиенти - клетките.

Нямате домашно.

Здравейте!През целия срок ще учим за "Слезката".
Слезка
Слезката е най-големият лимфоиден орган. Тя произвежда лимфоцити и играе роля в изработване на имунитета. Слезката е и орган на кръвоносната система. В нея може да се задържи значително количество кръв, което при нужда се освобождава и се включва в кръвообращението – играе роля на кръвно депо. Изпълнява и функция на филтър - чужди частици, микроорганизми, дегенерирали левкоцити и фрагменти от еритроцити се улавят oт фагоцитиращите й клетки. Всички функции на слезката се осъществяват и от други органи, поради което слезката не е жизнено важен орган – след оперативното й отстраняване индивидът продължава да живее.

Слезката има форма на кафеено зърно. Притежава една изпъкнала повърхност – facies diaphragmatica, и една вдлъбната повърхност - facies visceralis. Има два ръба: горен – margo superior, който е назъбен и се опипва при увеличение на органа, и долен ръб - margo inferior, който е заоблен. В средата на вдлъбнатата повърхност се намира надлъжна бразда – hilus lienis. През това място в слезката влизат артерии и нерви, а излизат венозни и лимфни съдове.

Слезката се разполага в лявото подребрие. С диафрагмалната си повърхност заляга върху долната повърхност на диафрагмата, а с висцералната си повърхност влиза в контакт с редица органи - дъното на стомаха, лявата извивка на ободното черво, опашката на задстомашната жлеза и горния полюс на левия бъбрек.

Слезката притежава серозна обвивка – tunica serosa, която сраства с външната й повърхност. От хилуса серозната ципа се прехвърля към стомаха, като образува lig. gastrolienale, а също и към диафрагмата, образувайки lig. phrenicolienale.
Отвън слезката е ограничена от плътна съединителнотъканна обвивка – tunica fibrosa. От нея във вътрешността на органа проникват съединителнотъканни гредички – trabeculae lienis, които образуват фиброзния скелет на слезката. Пространствата между фиброзния скелет са изпълнени с мека материя, наречена слезкова пулпа – pulpa lienis. Тя бива бяла и червена.
Бялата пулпа се състои от Малпигиеви телца. По своето устройство те приличат на лимфните фоликули в кортекса на лимфните възли. Съдържат:
1. герминативен център;
2. периартериална зона – отговаря на преходната зона на лимфния възел. Има Т-лимфоцити;
3. мантийна зона обкръжава периартериалната зона и съдържа малки В-лимфоцити и отчасти Т-лимфоцити;
4. маргинална зона – представлява преход между бялата и червената пулпа. Има Т- и В-лимфоцити, отделена е с маргинални синусоидни съдове.

Кръвта в слезката се внася от a. lienalis. Още в хилуса тя се разделя на клонове, които вървят в гредичките – трабекуларни артерии. След кратък ход напускат гредичките и навлизат в пулпата – наричат се централни артерии. Преминават през Малпигиевите телца, където се разполагат ексцентрично и отделят капиляри за лимфоидната им тъкан. Клоновете на централните артерии навлизат в червената пулпа и се разделят на голям брой прави клонове, които наподобяват метла – наричат се penicillin.

За домашно искам да ми намерите снимка на "Слезка"!